Въоръжените сили на Русия в десетата Руско-турската война (1877-1878)

Въоръжените сили на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин. През 1874 г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40-годишна възраст са зачислени направо в опълчението. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

През 1876 г. списъчният състав на Руската армия е 1 474 498 войници и 25 953 офицери. Състои се от :

  • редовни полеви войски : пехота, кавалерия, артилерия, инженерни части, свързочни части и флот.
  • тилови войски
  • запасни войски
  • спомагателни войски
  • нередовни войски : казаци, части от неруски националности
  • опълчение

Основна тактическа единица в пехотата е пехотен батальон. Съставен е от 5 пехотни роти по 168 войници във всяка. Четири от ротите са линейни, а петата е стрелкова, съставена от най-добрите войници. Пехотният полк е съставен от 3 пехотни батальона. Пехотната бригада е от 2 пехотни полка. Пехотната дивизия е от 2 пехотни бригади. Гвардейската пехотна дивизия има по 16 пехотни батальона (по 4 пехотни роти във всеки), като броят на войниците е равен на броя в пехотната дивизия.

Конната дивизия се състои от 2 конни бригади. Конната бригада е от 2 конни полка. Конният полк е от 4 конни ескадрона по 128 войници във всеки. Донският казашки полк е от 6 конни сотни.

Пешата артилерийска батарея има 8 оръдия. Конно-артилерийската батарея е с 2 оръдия. По-голямото формирование е артилерийската бригада.

Армейският корпус е най-голямото съединение. Състои се от 2-е пехотни дивизии, 1-а конна дивизия и 2-е артилерийски бригади.

Черноморския флот поради ограниченията на Парижкия договор (1856) се състои от 2 броненосеца, 4 корвета, 20 парахода, 14 шхуни, 1 баркас, 5 катера, 7 миноносеца и 22 мобилизирани граждански парахода.

Войнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен. Подофицерският състав , който командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит. Офицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средният и висшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.

В тактиката на пехотата основен боен строй е батальонният. Стрелковите вериги имат допълваща роля. Значение се отдава на щиковия удар при непосредствено сближаване с противника. Тактиката на конницата е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният ѝ принос е най-вече в преследването на противника и проникването в дълбокия тил. Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и понтонните мостове. Артилерията прилага добре огъня от близки разстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел. Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел. Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостта на ж.п. мрежата на Балканския полуостров основната теглителна сила е животинската. Черноморският флот успешно прилага минните атаки на лейтенант Степан Макаров и парализира османския флот. При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.

 

В навечерието на войната Руската армия е въоръжена с първите образци нарезно оръжие.

В пехотата с пушки „Бердан 1“ и „Бердан 2“ са въоръжени 35 % от войниците, с „Крнка“ – 50 % и с „Карле“ – 15 %. Най-добри качества има „Бердан 2“, образец 1870 г. (до 20 изстрела в минута, далекобойност до 4 000 крачки). Съответства на най-добрите пушки на епохата, в т.ч. и на пушката „Пибоди-Мартини“, въведена на въоръжение в османската армия. Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2 000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре гилзите). Пушката „Карле“ има някои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. Българското опълчение е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и далекобойност. Констатиран е недостиг на патрони (на войник средно 180-185 бр.).

Конницата е въоръжена с пики, саби, револвери, карабини и пушки от облекчен тип.

Артилерията е въоръжена с полски (4-и и 9-т фунтови) и планински (3-и фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1 700 кг., стрелят с граната на 3 200 м. при начална скорост 320 м/с. Четирифунтовите са с тегло 1 300 кг., стрелят на 2 500 м. при начална скорост 300 м/с. Трифунтовите са с тегло 245 кг., разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1 423 м. при начална скорост на гранатата 213 м/с. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98-168 снаряда. Стреля се с обикновени гранати и шрапнели (ефикасни на къси и средни разстояния до 2 000 м.) и картеч (резултат до 420 м.). Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при далекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления редути, които широко се използват от противника.

Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Русия е император Александър II. На 1 / 13 ноември 1876 г. е създадена Действаща армия за Руско-турската война (1877-1878) на Балканския полуостров . Главнокомандващ на Действащата армия е Великият княз Николай Николаевич, който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при Действащата армия.

 

В началото на войната е в състав : 100 Пехотни батальона, 150 ескадрона, 472 оръдия и др. До 25 юни / 7 юли 1877 г. съставът ѝ нараства до 182 Пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и др. През м. септември – м. октомври е усилена със 100 000 войници и 40 батареи, а през м. ноември с още 100 000 войници.

Ежедневно в реалните бойни действия участват ок. 300 000 войници. Разделени са на отряди съгласно стратегическия план за водене на войната. В хода на действията са усилвани и структурирани. Получават заповеди и задачи съобразно с етапите на войната : начален, борба за надмощие, настъпателен и заключителен. В навечерието на военните действия са :

Според „Бойно разписание на Руската Действаща армия в Руско-турската война (1877-1878)“ корпусната организация в началото на войната е :

Гвардейски корпус, престолонаследник княз Александър Александрович

  • I-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-майор Отон Раух
  • II-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Павел Шувалов
  • III-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Василий Каталей
  • II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Йосиф Гурко
  • III-а Гвардейска Конно-Артилерийска бригада, генерал-майор Александър Шепелев
  • I-а Гвардейска Артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Овандер
  • II-а Гвардейска Артилерийска бригада, полковник Иван Бураго
  • III-а Гвардейска Артилерийска бригада, полковник Михаил Зиновиев

Гренадирски корпус, генерал-лейтенант Иван Ганецки

  • II- Гренадирска дивизия, генерал-лейтенант Владимир Свечин
  • III-а Гренадирска дивизия, генерал-майор Михаил Данилов
  • II-а Гренадирска Артилерийска бригада, полковник Александър Шеголев
  • III-а Гренадирска Артилерийска бригада, генерал-майор Николай Сидоров

I Армейски корпус

  • XXIV-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Константин Гершелман
  • I-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Михаил Дохтуров
  • XXIV-а Артилерийска бригада, полковник Алексей Шепелев
  • I и II-а Конна батарея

IV-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Павел Зотов

  • XVI-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Всеволод Померанцев
  • XXX-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Пузанов
  • IV-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Евгений Крылов
  • XVI-а Артилерийска бригада, генерал-майор Борети
  • XXX-а Артилерийска бригада, полковник Александър Свиньин

 

VIII-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Фьодор Радецки

  • IX-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант княз Николай Святополк-Мирски
  • XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров
  • VIII-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Александър Манвелов
  • IX-а Артилерийска бригада, генерал-майор Алексей Аносов
  • XIV-а Артилериска бригада, полковник Михаил Зиновиев

 

IX-и Армейски корпус, генерал-лейтенант барон Николай Криденер

  • V-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
  • XXXI-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Веляминов
  • IX-а Кавалерийска дивизия, генерал-майор Павел Лашкарев
  • V-а Артилерийска бригада, генерал-майор Даниил Похитонов
  • XXXI-а Артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Гилхен

 

XI-и Армейски корпус, генерал-лейтенант княз Алексей Шаховски

  • XI-а Пехотна дивизия, генерал-майор Казимир Ернрот
  • XXXII-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Александър Аллер
  • XI-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Леонид Татищев
  • XI-а Артилерийска бригада, полковник Иван Прейс
  • XXXII- Артилерийска бригада, генерал-майор Пьотър Мухин

XII-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Пьотър Вановски

  • XII-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант барон Александър Фиркс
  • XXXIII-а Пехотна дивизия, генерал-майор Алексей Тимофеев
  • XII-а Кавалерийска дивизя, генерал-майор барон Александър Дризен
  • XII-а Артилерийска бригада, генерал-майор Василий Калмиков
  • XXXIII-а Артилерийска бригада, полковник Александър Висковатов

 

XIII-и Армейски корпус, генерал-лейтенант барон Александър Ган

  • I-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Дмитрий Прохоров
  • XXXV-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Баранов
  • XIII-а Кавалерийска дивизия, генерал-майор Леонел Раден
  • I-а Артилерийска бригада, генерал-майор Симонов
  • XXXV-а Артилерийска бригада, полковник Микел

XIV-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Аполон Цимерман

  • XVII-а Пехотна дивизия, генерал-майор Виктор Пороховников
  • XVIII-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Александър Нарбут
  • I-а Донска Казашка дивизия, генерал-лейтенант Иван Шамшев
  • XVII-а Артилерийска бригада, генерал-майор Вилхелм Фриде
  • XVIII-а Артилерийска бригада, генерал-майор Богданов

 

VII- и Армейски корпус, генерал-лейтенант Николай Ганецки, за охрана на Черноморското крайбрежие

 

X- и Армейски корпус, генерал-лейтенант Семьон Воронцов, за охрана на Черноморското крайбрежие

 

Части извън корпусната организация

  • II-а Пехотна дивизия, генерал-майор княз Александър Имеретински
  • III-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Павел Карцов
  • XXVI-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант барон Едуард Делингсхаузен
  • Сводна Казашка дивизия
  • II-а Донска Казашка дивизия, генерал-майор Виктор Родионов
  • Българско опълчение, генерал-майор Николай Столетов
  • Обсадна артилерия
  • Сапьорни бригади
  • Артилерийски бригади
  • Ж.П. батальони
  • Понтонни батальони
  • Военно-телеграфен парк
  • Жандармски ескадрони
  • IV и VI-а Резервна Пехотна дивизия
  • IV-а Резервна Артилерийска бригада

Полевият щаб е ръководно структурно звено в управленската система на Действащата армия. Състои се от 3 отделения : строево, инспекторско и стопанско. Началник на Полевия щаб е генерал от пехотата Артур Непокойчицки. Членове на щаба са: генерал-майор Казимир Левицки, генерал-лейтенант Мартин Кучевски, генерал-лейтенант Николай Масалски (командир на артилерията), генерал-майор Александър Деп (командир на инженерните войски), генерал-лейтенант Василий Каталей (командир на военните съобщения) и действителен таен съветник Иван Аренс (интендант на армията).

Военният съвет обсъжда и приема решения за стратегическото развитие на военните действия. Свиква се от император Александър II. Постоянният му състав е: император Александър II, княз Николай Николаевич (главнокомандващ Действаща армия), генерал-лейтенант Дмитрий Милютин (военен министър), генерал от пехотата Артур Непокойчицки (началник на Полевия щаб) и крал Карол I. В работата на Военния съвет са привлечени и генерал-майор Казимир Левицки (помощник на началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант Павел Зотов (командир на IV-и Армейски корпус), генерал-лейтенант Николай Обручев (автор на стратегическия план на войната) и генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен (автор на плана за обсадата на Плевен).

 

Разработването на плана започва от есента на 1876 г. и преминава през няколко етапа. В основата му залягат идеите, развити от генерал-лейтенант Николай Обручев. Като район на главни военни действия е определен Балканския полуостров, където Руската армия може да разчита на всестранната подкрепа на българското население, да съсредоточи значителни сили и да провежда големи операции, да нанася решителни удари към столицата на Османската империя. Като основна стратегическа задача е поставено завземането на Цариград чрез мощен удар, нанесен от главните сили на Действащата армия по направлението Свищов-Централна Стара планина-долината на р. ТунджаОдринЦариград. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в т.н. четириъгълник на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен, срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на Действащата армия. Предвидено е превземането на крепостта Русе. Кавказ и Мала Азия се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за Кавказкия фронт. Руският Черноморски флот е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие. Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2-3 месеца от 300 000-на армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.