Десетата Руско-турската война (1877 – 1878)

Освободителна за България – довела до създаването на  Третата българска държава

Бруталното потушаване на Априлското въстание в България (1876) предизвиква широк отзвук в цяла Европа в подкрепа на българската национална кауза.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на България. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.

В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).

Създадена е Действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски от 276 000 войника (командир, великия княз Николай Николаевич) се съсредоточават на левия бряг на р. Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река Дунав и я минира. Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/22 юни Долнодунавският отряд под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила, като впоследствие заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район.

На 15/27 юни, руски части (командир, генерал-майор Михаил Драгомиров), извършват десант през р. Дунав при Зимнич-Свищов. Създаден е сигурен плацдарм. Инженерните части (командир генерал-майор Александър Деп) построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг. В района няма значителни османски сили и централното турско командване нарежда на Видинския корпус (командир Осман паша) да се предвижи в направление ВидинНикопол и атакува флангово от запад руските сили. На Източнодунавската армия от района на Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен (командир Мехмед Али паша (Карл Детроа) е заповядано да застраши от изток руските сили.

Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на:

Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната.

На 23 юни/5 юли руски войски под командването на генерал-майор Александър Арнолди освобождават Бяла и установяват контрол над стратегически важния Беленски мост над река Янтра, където се пресичат пътищата Русчук – Велико Търново и Шумен – Плевен. От 8/20 юли до 1/13 август там се установява главната квартира на руския император Александър II, който провежда два военни съвета – на 5 и 10 август. На 25 юни/7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 4/16 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България). С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори превзема Стара Загора.
На 4/16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол. Придвижващият се към града Осман паша е принуден да се насочи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни (8/20 юли и 18/30 юли). Получава подкрепления и корпусът прераства в Западна армия.

Русчушкият отряд постига равновесие на силите с най-мощната османска групировка, Източнодунавската армия, в района на Четириъгълника на крепостите РусеСилистраВарнаШумен.

Междувременно османското командване прехвърля от Албания 20 хиляден Армейски корпус (командир, Сюлейман паша). Усилен с други части, формира Централна армия, която трябва да се съедини с войските блокирани в Плевен и да проведе контранастъпление. На 19/31 юли се води ожесточена битка при Стара Загора, вследствие на която градът пада в ръцете на османците. В сраженията се отличава Българското опълчение. Особено героична е защитата на Самарското знаме. След превземането на града от редовната османска армия са извършени масови зверства спрямо мирното българско население по долината на р. Тунджа. Независимо от успехите в битките при Нова Загора и Джуранли, Предният отряд се оттегля към Стара планина и се укрепява на Шипченския проход.

През настъпателния период главните руски сили са ангажирани с осигуряването на източния и западния фланг. Провален е османският план за едновременен двоен флангови удар. Същевременно дълбокото проникване на Предния Руски отряд в Южна България предизвиква появата на театъра на военните действия на Централната турска армия. Османските сили преодоляват първоначалния смут и дезорганизация. Западната и Централната турска армия предприемат активни действия, чиято цел е да се съединят и преминат в контранастъпление.

Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната турска армия в Северна България и съединяването ѝ със Западната турска армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната.

Неуспешните атаки за превземане на Плевен блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември-1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен. Наложен е плътен блокаден пръстен. Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на река Вит. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна турска  армия. Плевен е превзет.

На Източния фронт руските сили налагат волята и стратегическия си план в битките при Езерче, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Кацелово и Горско Абланово, Чаиркьой и Мечка-Тръстеник.

Периодът на борбата за надмощие е с най-много усилия и жертви и за двете страни. Изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. Русия успява да мобилизира количествено и качествено по-големи ресурси за по-нататъшни настъпателни действия.

Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината .

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20-на км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него  България се създава като автономно трибутарно княжество.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя